Научни изследвания и иновации: регионите искат следващата рамкова програма да разчита на по-голямо финансиране и по-силно местно измерение

Местните и регионалните лидери призоваха за по-амбициозен и стабилен бюджет за новата рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации (РП10), планирана за 2028—2035 г., за да се гарантира, че Съюзът ще продължи да бъде лидер в иновациите. По време на пленарната сесия на Европейския комитет на регионите (КР) на 9 октомври те се застъпиха за това 10-ата рамкова програма да даде приоритет на местните иновационни екосистеми и да засили полезните взаимодействия с кохезионните фондове като средство за гарантиране на справедливо разпределение на инвестициите в иновации между европейските региони.

С началото на дискусиите по 10-та рамкова програма и месец след като докладът Draghi изтъкна научните изследвания и иновациите (НИИ) като ключ към конкурентоспособността на Съюза, КР прие в становище, изготвено от Anne Besnier (FR/ПЕС), заместник-председател на регион Centre-Val de Loire, набор от препоръки за бъдещата политика на ЕС в областта на научните изследвания и иновациите, който ще влезе в сила през 2028 г. и ще продължи седем години. КР е първият орган на ЕС, който приема позиция по следващата рамкова програма.   

Регионите и градовете защитиха значително увеличение на бюджета на 10-ата рамкова програма, като посочиха, че финансирането на всички допустими проекти за настоящата фаза на програмиране ще изисква увеличение на бюджета за „Хоризонт 2020“ с 25 милиарда евро годишно. Те призоваха държавите членки да спазят ангажимента си да заделят 3 % от своя БВП за научноизследователска и развойна дейност и заявиха, че следващият бюджет трябва да бъде защитен от съкращения и преразпределения.   

10РП следва да насърчава полезните взаимодействия между европейските фондове, особено с политиката на сближаване, за да се гарантира по-балансирано развитие между регионите, заявиха членовете на КР. Те заявиха, че бъдещата многогодишна финансова рамка на ЕС следва да предвижда многогодишно програмиране на научните изследвания и иновациите, което съчетава различни източници на финансиране, за да се оптимизират ресурсите. Те също така препоръчаха по-голяма гъвкавост на правилата за изпълнение, което да позволи прилагането на единни правила за проекти, финансирани от различни източници.   

Ориентираният към местните условия подход в следващата рамкова програма е от решаващо значение за укрепването на европейското научноизследователско пространство, твърди становището. Той подчертава, че увеличаването на участието на по-слабо развитите региони в областта на научните изследвания и иновациите, включително островите, най-отдалечените и планинските региони, е от решаващо значение за усилията на Съюза за повишаване на неговата икономическа и научна конкурентоспособност, като същевременно се насърчава териториалното сближаване. Освен мерките за подпомагане на изграждането на капацитет и за предоставяне на техническа помощ на тези региони, в становището се препоръчва използването на Европейския регионален сравнителен анализ на иновациите за увеличаване на тяхното участие.    

КР призовава следващата рамкова програма да бъде по-добре свързана със стратегиите за интелигентна специализация, които се доказаха като мощен двигател на регионалните и местните иновации. Той приветства също така Новата европейска иновационна програма и регионалните долини на иновациите като ефективни инструменти за насърчаване на ориентиран към местните условия подход към иновациите.   

И накрая, местните и регионалните лидери подчертаха, че за успеха на 10-ата рамкова програма е от съществено значение да се засили активното участие на гражданите в нейното изпълнение, като общините и регионите са стратегически партньори, за да се улесни възприемането на резултатите. Те предложиха да се изпробват нови мерки, вдъхновени от лабораторната схема „Нов европейски Баухаус“ в сътрудничество с градовете и регионите.    

Цитат:  

Докладчик Anne Besnier (FR/ПЕС), заместник-председател на регион „Център-Вал де Лоар“: „Целите за високи научни постижения и териториално сближаване по отношение на научните изследвания и иновациите не са несъвместими. Разширяването на участието в следващата рамкова програма за научни изследвания и иновации чрез отдаване на приоритет на ориентиран към местните условия подход, който позволява на по-слабо развитите региони в областта на научните изследвания и иновациите, в крайна сметка укрепва европейското научноизследователско пространство като цяло и конкурентоспособността на ЕС в световен мащаб. Регионите и градовете са ключови фактори в това отношение.“   

Контекст:   

• Европейските институции следва да постигнат споразумение по следващата 10-а рамкова програма до края на 2026 г. През 2027 г. Европейската комисия ще изготви рамковата програма, която ще влезе в сила през 2028 г. и ще продължи до 2036 г.  

• Докладът на Енрико Лета относно единния пазар, публикуван през април 2024 г., предлага да се създаде пети стълб: научни изследвания и иновации. 

• Порицанието на групата на високо равнище относно междинната оценка на „Хоризонт Европа“ ще бъде публикувано в края на 2024 г. Тя има за цел да осигури независима и външна перспектива за оценката на рамковата програма. Експертната група ще изготви стратегически препоръки за максимално увеличаване на въздействието на програмите на ЕС за научни изследвания и иновации.  

• Нова европейска иновационна програма (становище на КР, 2022 г.). 

• Ново европейско научноизследователско пространство (ЕНП) за научни изследвания и иновации (становище на КР, 2020 г.). 
• Обновена европейска програма за научни изследвания и иновации (становище на КР, 2018 г.).