Важните миграционни реформи се нуждаят от по-голям принос на местно равнище

Регионалните и местните лидери настояват националните правителства и ЕС да се вслушат в опасенията на местните общности, приемащи лица, търсещи убежище, и мигранти.

Реформата на Европейския съюз в неговата система за миграция и убежище рискува да бъде подкопана политически и практически, ако не бъдат чути опасенията на местните и регионалните власти, заяви Европейският комитет на регионите (КР) на 9 октомври. Асамблеята на ЕС за местните и регионалните политици също подчерта опасенията относно справедливостта на новата система и слабостите, които биха могли да ограничат правата на мигрантите.

Предупрежденията се съдържат в набор от препоръки, приети от КР, които имат за цел да гарантират, че целите на Новия пакт за миграцията и убежището — за създаване на по-устойчива и по-хуманна система за управление на миграцията в Европа — не се излагат на риск, когато се изпълняват от националните правителства. ЕС прие реформите на 12 юни след години на дебати. Държавите членки на ЕС имат срок до 12 декември да изготвят национални планове за изпълнение, които след това ще подлежат на одобрение от Европейската комисия.

Препоръките на КР, изготвени от Antje Grotheer( DE/ПЕС), председател на парламента на Бремен, настоятелно призовават националните правителства да проведат ранни консултации с местните власти и местните общности относно провеждането на скрининга и граничните процедури, както и относно предоставянето на здравни грижи и правни консултации. Местните и регионалните политици също така заявиха, че нуждите от защита на новопристигналите трябва да се определят по-бързо. Много мигранти и лица, търсещи убежище, прекарват много месеци, понякога години, в граничните региони, докато чакат правния им статут да бъде определен и да бъдат преместени.

Общият план за изпълнение на Пакта за миграцията и убежището наЕвропейската комисияобхващадесет области — от момента, в който даден мигрант пристига на границите на ЕС, до интеграцията в новите им домове или завръщането им в страната на произход. Становището на КР предоставя местна и регионална перспектива за всички десет области.

В становището на КР настоятелно се призовава ЕС официално да признае различното положение на регионите по външните граници в своите политики в областта на свободата, сигурността и правосъдието. Той също така отразява загрижеността във връзка с продължаващата липса на солидарност между държавите — членки на ЕС, като настоява органите на ЕС да „гарантират, че никоя държава — членка на ЕС, няма възможност систематично да отказва приемането на мигранти“. Освен това той предупреждава, че операциите по издирване и спасяване в морето могат да бъдат застрашени, ако националните органи на държавата членка на влизане носят отговорност само за слизането на брега.

В същото време становището на КР защитава свободното движение в рамките на Шенгенското пространство, като настоятелно призовава Европейската комисия да извърши бързи проверки, за да гарантира, че всяко повторно налагане на проверки по вътрешните граници от страна на национално правителство е обосновано и пропорционално. Шенгенският договор позволява на националните правителства да извършват гранични проверки в случай на „сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност“.

Цитат: 

Antje Grotheer (DE/ПЕС), председател на парламента на Бремен: Наближаваме момента на истината за една от най-спорните реформи, договорени от ЕС от много години насам. Това е моментът, в който трябва да приложим буквата и духа на новите правила в областта на миграцията и убежището и да гарантираме, че ценностите на ЕС и международните стандарти в областта на правата на човека се спазват изцяло. Последиците ще бъдат усетени в регионите и общностите в целия ЕС. Нашите предложения ще дадат по-силен глас на регионалните и местните власти. Политически и практически тези реформи ще се забавят, ако не бъдат чути опасенията на местните общности. Нашите предложения отразяват и основен ангажимент за защита на уязвимите, включително тези, които пристигат по море. Правото на живот има предимство пред имиграционния контрол. Първо да спасим човешки животи, а след това да оценим другите права на спасените.