На 9 октомври 2023 г. Комитетът на регионите публикува своя Годишен доклад на ЕС за състоянието на регионите и градовете като моментна снимка на най-неотложните предизвикателства, пред които са изправени регионите и градовете в цяла Европа, и преглед на решенията по места, които спомагат за вземането на политическите решения на ЕС.
Докладът включва информация за начина, по който регионите и градовете се справят с кризи, като климатичните бедствия или войната на Русия срещу Украйна. Той показва как регионите и градовете допринасят за дългосрочната трансформация на нашите общества с екологичния и цифровия преход, като същевременно укрепват сближаването.
Разбиране на Европа от местна и регионална гледна точка
Въз основа на първоначални проучвания, възложени от Европейския комитет на регионите, както и на академични изследвания, приноса на други европейски институции и документация от публично достъпни източници, докладът предоставя факти и данни, предназначени за създателите на политики и съответните заинтересовани страни. Основните констатации и препоръки са отразени в годишната реч за състоянието на регионите и градовете в Европейския съюз, произнесена от председателя на Европейския комитет на регионите Вашку Алвъш Кордейру на 9 октомври 2023 г.
Акцентът на тазгодишния доклад е върху най-неотложните предизвикателства, пред които са изправени регионите и градовете в ЕС. От извънредни ситуации и кризи, като например климатичните бедствия, войната на Русия срещу Украйна или недостига на енергия, до дългосрочната трансформация чрез екологичния и цифровия преход, която същевременно укрепва сближаването, докладът ще предостави решения и идеи, събрани на местна почва.
Той е ориентиран към бъдещето и служи като прогнозно ръководство с оглед на изборите за Европейски парламент и следващия законодателен мандат на институциите на ЕС.
Докладът включва и „Регионалния и местен барометър“, който представя гледните точки на избраните представители от цяла Европа, анкетирани в партньорство с IPSOS.
Регионален и местен барометър
В 27-те държави — членки на Европейския съюз, има над един милион политици, избрани на поднационално равнище. Тези местни политици са представители на много разнообразен набор от избирателни райони на различни равнища на управление, включително федерални провинции, региони, провинции, области, окръзи или общини. Експресното проучване на Евробарометър предоставя на местните политици в ЕС важна платформа, чрез която да споделят своите възгледи относно предизвикателствата и приоритетите на Европа.
Отговорите показват върху кои въпроси на равнището на ЕС биха отдали приоритет местните политици, доколко са запознати с общоевропейските инициативи и възможностите за финансиране от ЕС, какво мислят за бъдещето на Европа и какви мерки са предприели във връзка с извънредната ситуация, породена от войната в Украйна.
Основни констатации
- 50 % от местните политици заявяват, че техните регионални или местни власти създават приемни центрове и осигуряват жилищно настаняване за бежанците, а 33 % предоставят достъп до социално подпомагане и медицински грижи за бежанците.
- Повече от четирима от всеки десет респонденти (45 %) считат, че регионите и градовете могат да допринесат за възстановяването на Украйна, като включат регионите и градовете на ЕС в по-широк европейски план за възстановяването на Украйна. Около трима от всеки десет респонденти считат, че най-ефективният отговор е предоставянето на финансова и материална подкрепа (31 %), програмите за побратимяване с цел укрепване на техническия и институционалния капацитет и обмен на най-добри практики (30 %) и насърчаването на доброто управление на местно и регионално равнище (27 %).
- Що се отнася до осведомеността за финансиране от ЕС (по линия на политиката на сближаване), около една четвърт от респондентите (23 %) отговарят, че са запознати и през последните две години са се възползвали от финансиране по линия на политиката на сближаване на ЕС, получено от техния град или регион. За разлика от тях, 36 % отговарят, че са запознати с този вид финансиране, но не са се възползвали от него, а 33 % отговарят, че не са запознати с този вид финансиране и не са се възползвали от него; този процент варира от 2 % в Хърватия до 71 % в Дания.
- На въпроса каква е добавената стойност на политиката на сближаване в сравнение с други източници на финансиране (национални или регионални) мнозинството от респондентите (53 %) отговарят, че този вид фондове подкрепят специфични видове проекти. Една четвърт от респондентите (25 %) отговарят, че тези фондове носят добавена стойност, когато става въпрос за трансгранично сътрудничество с други градове и региони.
- Мнозинството от респондентите (62 %) отговарят, че техният град или регион е предприел действия във връзка с Европейския зелен пакт за намаляване на потреблението на енергия. Четирима от всеки десет респонденти (40 %) заявяват, че техният град или регион е предприел мерки за насърчаване на опазването на околната среда и екологизирането на градовете (напр. засаждане на дървета), а малко по-малък процент (37 %) посочват „действия за намаляване на отпадъците и тяхното въздействие върху околната среда“.
- Голямо мнозинство от респондентите (91 %) или са напълно съгласни, или са склонни да се съгласят, че регионите и градовете следва да оказват по-голямо въздействие върху изготвянето на политиките на ЕС и върху дебата за бъдещето на Европейския съюз.
- На въпроса в кои области на изготвянето на политиките на ЕС регионите и градовете следва да имат по-голямо право на мнение, около половината от респондентите отговарят „по-силна икономика, социална справедливост и работни места“ (52 %), „образование, култура, младеж и спорт“ (51 %) и „криза в областта на климата и околната среда“ (51 %).
Анкетното проучване „Местните политици от ЕС и бъдещето на Европа“ беше извършено от IPSOS. Между 25 юли и 11 септември 2023 г. бяха проведени 2907 събеседвания с местни и регионални политици в ЕС.
